Етикети

, , , , ,

Като всяко нещо на тази планета и фотографията има свое минало. Но понеже ние не сме от Държавна Сигурност, ще му викаме „история“. Тази тема ще бъде един кратък преглед на историята на фотографията, като за гръбнак ще следвам публикацията във Wikipedia, с допълнения от моя страна /част от тях за ваш ужас – по спомен/.

File:View from the Window at Le Gras, Joseph Nicéphore Niépce.jpgснимка: Йозеф Ниепс, първата запазена успешна снимка, направена с битум      /източник/

Ето, сега виждам във Wikipedia, че за рождена година на фотографията се посочва 1826 год., а нейн откривател е Йозеф Нисифор Ниепс. Ясно е, че обикновено се работи в екип, а неговият екип е бил малък – вторият му член е Луи Дагер, който е бил художник и малко не съвсем в час с химията. Обаче пък успява да открие как да намали многократно експозицията чрез една щастлива случайност. Но ние знаем, че няма нищо случайно на този свят и щастливите случайности се случват само на … щастливи хора! Имал някакво шише с живак в шкафа, в който оставил две недоекспонирани плаки /просто било станало облачно и спрял снимането/ и се оказало, че при престоя си в този шкаф те били прекрасно експонирани – значи нещо е „усилило“ изображението. И следва ровене и експерименти на кой реагент в шкафа се дължал ефекта, но в крайна сметка агентът бил открит – господин Меркюр/. Има и още една щастлива случайност – по непонятни за мен причини нанасяли йода върху плаката след експониране, а не преди. Е, Дагер обърнал технологията.

Това, което се патентова през 1839 година е „дагеротипията“, която представлява посребрена медна плочка, обработена с йод, експонирана и впослествие проявена с живачни пари до получаване на черно-бяло изображение от метално сребро /среброто дава черното, а липсата на сребро дава бялото/. Самите дагеротипии са се съхранявали в предпазни кожени калъфчета. Изображението в самото начало не е било достатъчно стабилно, тъй като не е било съвсем добре фиксирано /излишният сребърен йодид не е бил съвсем напълно отстраняван и при попадане на светлинни лъчи върху него е почернявал/. А първата фирма за фотоапарати се казвала Voigtlaender. Днес само марката съществува. Наскоро даже честваха 250 години и това бе отбелязано с юбилейна серия фотоапарати . Честваха 250 години, защото по времето на създаването на фотографията вече са били фирма за оптика.

File:Boulevard du Temple by Daguerre.jpg

снимка: Луи Дагер, 1839 година, източник: википедия

Има двама души, които се намесват много успешно – Джон Хершел и Фокс Талбот. Талбот е бащата на съвременната черно-бяла фотография – такава, каквато я знаем сега – получаване на негатив, от който се копира върху хартия позитивно изображение. За фиксирането му помогнал Джон Хершел, който му подшушнал, че натриевият тиосулфат разтваря много добре сребърните соли.

Самият Джон Хершел е измислил доста техники за печат и то в една година – 1842 г. Ще кажете – хубаво, ама какво печатат? Представете си, че сте инженер, архитект и всеки ден работите с чертежи. В онези години всички чертежи са били правени на ръка. Аз не съм специалист, но е възможно един сложен чертеж да отнеме месец… а сега си представете, че идва един чичко с една рамка и казва – ей сега ще ти извадя копие на чертежа – зарежда от своята вълшебна хартия, слага чертежа отгоре, притиска със стъклото, излага на слънце за пет-шест минути, след това мие с чешмяна вода… и копието готово. Ако сте копирали чертеж, линиите ще са бели, а фонът ще е син. Колко син? Пруско син. Този метод е бил основен метод за копиране на чертежи, документи, щрихови репродукции в продължение на … точно 100 години!!! От 1842 година до 1942 година. Да, широко е бил използван и във фотографията за получаване на позитивни копия /снимки/ – които са със син оттенък, но реално изображението може да бъде тонирано в кафяво, черно и прочие. Тонираната в черно цианотипия е реално черно-бяла фотография. Това е много добър сайт за благородни процеси.

снимка: из Братислава, контактен печат от негатив 6Х9 см, източник: личен архив

Някои по-напредничави умове дори регистрирали фирми, които предлагали хартия, назамана с емулсия. Продавала се в светлонепроницаема опаковка и била с трайност от няколко дни /престоялата хартия е с намалена чувствителност и силно изразен воал/.

снимка: Никола Дюлгяров от Севлиево позира с конструирания и изработен от него /и невероятната подкрепа на баща си/ голямоформатен фотоапарат. източник/

А какво станало с фотоапаратите? Фотоапаратите първоначално били големи – работело се е без прожектиране на негативите.  Да кажем – 30х40 см, 20х30 см или 13х18 см /размерите са приблизителни за ваше улеснение/. Самите негативи са били хартиени или стъклени /хартиените негативи се налагало да се промазват с разни смазки /днес това може да бъде извършено с парафинова смазка/, за да се увеличи пропускливостта на хартията за светлината и да се намали експонацията за получаване на позитивно изображение/, копирането се извършвало на слънце, фиксирането – във вода /или слаб разтвор на натриев тиосулфат за разновидността на цианотипията, даваща директно кафеви тонове, наречена на името на холандския художник Антон ван Дайк. Неговите картини са в кафява тоналност, затова и този метод кръстили „ван Дайк“.

снимка: хотел Регент, Бордо, камера обскура, филм 6Х9 см., „ван Дайк“

За създаването на негатив в един момент /1851 год/ се е появил на бял свят колодиевият метод.

снимка: Никола Дюлгяров, колодиев процес, източник/

При него се работи на момента – емулсията се разлива по стъклената плака в затъмнено помещение и докато е още влажна трябва да бъде експонирана, иначе загубва чувствителността си значително и се получава неприятен воал. Чувствителността на колодиевия метод е около 1 АСА. След това плаката се проявява и фиксира. Понеже колодият е чувствителен към натриевия тиосулфат /“изяжда“ част от нежния детайл, понеже разтваря и металното сребро/, се препоръчва да се използва цианкалий. В днешно време има хора, които работят и с двете вещества за фиксиране на изображението. Ако пък разлеем колодий върху черна плочка, ще получим позитивно изображение, които можем да си съхраняваме в кожено калъфче подобно на дагеротипия.

Снимка: Живые шахматы. Дворцовая площадь, 1924 год

снимка: непознат източник

Чували сте ги Кодак, нали? Компанията, която фалира преди година? Е, Джордж Истман, основателят на Кодак, измислил фотографския филм – лента, върху която е нанесен много тънък слой от фотографска емулсия /но вече реално не било точно емулсия, а суспензия, хихи/. През 1888 година ролфилмът, съдържащ 6 кадъра /май са били първоначално 6 кадъра, защото днес ние се радваме на ролфилми от 8 кадъра/, бил пуснат в продажба. Размерът на негатива бил /и все още е/ 6х9 см, но фотоапаратите с ролфилм били много удобни за работа в сравнение с другите, на които трябвало да се сменят касетите при всяко щракване. Касетите не си ги представяйте като днешните – били са едностранни. А и вероятно са били и скъпи. А и вероятно са били предназначени за стъклени негативи… 10 снимки… 2 килограма.

Някои хора казват, че нивото на фотографията паднало откакто Кодак решили да произвеждат фотоапарати…

снимка: източник

Трябва да се отбележи, че технологията се е развивала доста бързо в онези години, а фотографията е била нещо магическо.
Един много важен момент в разбирането на естетиката на фотографията през годините е наличието или отсъствието на определена технология, както и модните тенденции в самото изкуство. Затова сега на мен ми е изключително трудно да отделя фотографската естетика през годините от историята на фотографските процеси. Това е като да отделиш кошерите от пчелите – те просто вървят заедно.
С откритието на Джордж Истман фотографията достига до любителите. Създава се продукт, от който не е имало потребност преди, но се появява потребност след пускането му на пазара. Кодак за мен са Епъл на миналото столетие. Първоначално това са главно фотоапарати от тенекия, покрити с изкуствена кожа или бакелит с много просто устоен обектив от две слепени лещи, една налична скорост от приблизително 1/10  сек. И три различни бленди – за облачно време, за сянка и за директно слънце. Филмите са били с чувствителност не повече от 10 АСА / ИСО. Получените негативи са се копирали главно контактно, което означава, че и получената снимка е с размер 6Х9 см.
С времето технологиите напреднали, били създадени филми с тънкослойна емулсия и фотографска хартия с висока разделителна способност и станало възможно да се използват и по-малки негативи, а снимките да се получават чрез прожектиране на негативите върху фотохартия /още една пречка за използването на малкоформатни негативи се е явявала липсата на високочувствителни емулсии – не е било възможно да се използват фотоувеличители с електрически крушки от 100 вата, понеже се е налагало директно слънцето да грее в продължение на минути/.
Има доста хора, които са работили по миниатюризирането на фотографската техника и въвеждане на малкоформатни стандарти. Някои от тях директно взели двустранно перфориран 35-милиметров кинофилм. Общо взето има няколко неуспешни и няколко по-успешни опита. Наистина успешна разработка се оказала Лайката на Оскар Барнак. Това било малко, смешно фотоапаратче, което снимало с кинофилм с хоризонтално ориетиране /защото са се срещали разработки и с вертикална ориентация/ и било в състояние да направи 40 снимки с едно заоеждане. Обективът бил качествен, фокусирането се извършвало на око и имало избор от няколко скорости. Визьорът е бил съвсем обикновен. Все още не е била въведена телеметричната система /за нея трябва да изчакаме малко/.

източник
бележка: R.A.F. е Кралските Военно-въздушни Сили

С миниатюризирането на фотографските системи се отворило поле за изява на репортажната фотография. „Решителният миг“ на Брессон, Агенция Магнум… Въведени са модерни фенидонови проявители, появява се фотохартията с променлив контраст /в зависимост от дължината на вълната на светлината, с която се експонира хартията, тя има различна градация – от мека до контрастна/. Прожекционното копиране дало възможност за корекция на експонацията по невиждан при контактното копиране начин – чрез маскиране различно плътните участъци на негатива получавали различно количество светлина, за да се получи добра разработка както в светлите участъци, така и в сенките. Фотографията придобива един завършен вид някъде в годините след Втората Световна Война. През 1954 год. Кодак пускат Три-Х400 АСА – филм, превърнал се в емблема на репортажната фотография и легенда за много фотолюбители. Навлизат пластифицираните фотохартии, които са с ускорена обработка, многократно намалено миене и опростено сушене – оптимизирани за машинна работа, както и нови емулсии с дребно зърно и голяма разделителна способност. Днешният Кодак Три-Х 400 е с по-дребно зърно от едновремешния Три-Х 400!

ЦВЕТНА ФОТОГРАФИЯ

Няма да излъжа, ако кажа, че цветната фотография предхожда черно-бялата. Но получаването на стабилни цветни изображения е отнело известно време. Тук само ще дам някои насоки:
Един начин за получаване на цветни изображения е чрез призма и филтри за основните цветове /зелен, син и червен/. Светлината влиза през обектива, призмата разделя на три снопа изображението и то се записва едновременно на три черно-бели филма. Всеки филм е запечатал един цвят. При заменянето на сребърното черно-бяло изображение със съответния цвят и смесването на трите цвята се получава пълноцветно изображение. Това е системата Техниколор. Но е използвана и във фотографията /в адаптиран вариант за фотографски цели/.
Друг момент е създаването на пълноцветен филм. Създават се негативи и диапозитиви. През 1984 год. навлиза Е-6 – процесът за проявяване на диапозитиви, който „закопава“ К-14 на Кодак /филмът Кодахром се обработва по този процес/. Кодахром преди 50 години е с чувстителност 10 АСА, после 25 АСА и последно, когато снимах на него беше 64 АСА. Самият филм е черно-бял, а боите се вкарват във филма по време на проявяването му. При Е-6 боите са вътре във филма.

ЕЛЕКТРИЧЕСКА ФОТОГРАФИЯ

През 1974 год. Кодак обявяват първия електрически фотоапарат. Източник.

First kodak digicam

Изображението е аналогово, затова не можем да кажем, че това е дигитален фотоапарат. Аналогов е, но електрически. През 1984 год. Ансел Адамс, бащата на черно-бялата фотография по отношение на нейната естетика, заявява, че в бъдеще ще се появят нови фотографски методи, като всеки един метод ще бъде носител на своя собствена естетика. Той е бил консултант на Кодак, Полароид и Илфорд при създаването на черно-белите им филми /казвал е кое колко черно да бъде/. Възможно е да е бил консултант и при създаването на електрическия фотоапарат на Кодак, или ако – не, то поне със сигурност е бил в течение по време на разработването му.

ДИГИТАЛНА ФОТОГРАФИЯ

Мисля, че е рано да я слагаме в историческия преглед на фотографията. Но нека кажем, че чрез дигиталната фотография стана това, което нито Кодак с въвеждането на филма, нито Лайка с въвеждането на малкия формат, нито Минолта с въвеждането на автофокуса, успяха да направят – да вкарат фотоапаратите във всеки дом. Днес фотографията се превърна в най-широкодостъпното и популярно хоби.
Основна пречка пред дигиталната фотография в нейните ранни години беше съхраняването на информацията и скоростта на запис. Защото няма смисъл от дигитален фотоапарат, ако е записът е на дискети, а всяка една дискета побира 2 снимки. Никой няма да ходи с 50 дискети в джоба на панталона. Това ограничение освен описаното неудобство, има още едно последствие – качеството на изображението не може да е високо, ако имаме силно ограничение в големината на файла. Няма как едно изображение хем да е 750 КБ, хем да е качествено. Днес имаме карти памет с невероятна скорост на запис и невероятен капацитет. Това, заедно с интернет и социалните мрежи „отпушиха“ дигиталната фотография.

Нота бене: Следващата тема от моите бележки по фотография очаквайте на 6 Окт 2012. Междувременно ще пиша други неща. Не бива да се претоварвам : ))

About these ads