ANTON CARO

В Братислава сме. Аз и Тя. Месец на фотографията е. Изморени от обикалянето на изложбените салони, от хората и техните мисли, ние се приютихме в една чайна, намираща се в една разкошна сграда от времето преди Братислава да се превърне в столица на Унгарската империя. Интериорът предразполагашекъм разговор, а чаят омайваше нашите амортизирани съзнания и ни въвеждаше в едно състояние, в което разумът звучеше притъпено.

 Аз: Знаеш ли, съвършения неща не са тези, към които няма какво да прибави, а тези от които няма какво да се отнеме. Съвършена мисъл на съвършен писател със съвършен герой, Антоан дьо Сент-Екзюпери. Дизайнът и реализацията на фотоапаратите Лайка е в съзвучие с тази мисъл – една концепция, изчистена от излишъци, които да разсейват и обременяват. Минимализъм и простота, които диктуват изчистеност на работата. Телеметърът, който от една страна представлява едно ограничение, една рамка, а от друга страна – даващ ни възможност да виждаме отвъд рамките и отвъд ограниченията – на очите и оттам – и на собствения ни ум, съзнание. Кадрирането е „живо” – една „отворена” рамка, която не ограничава, а дава, дава възможност за поглед отвъд поставените граници! Фотографът в ролята на будистски монах-съзерцател на реалността, търсещ, искащ,  – защото системата камера-човек (с ограниченията си) отваря безброй врати за изява по един интуитивнен начин. Една привидно абсолютно опростена технически система, поставена в контекста на несъвършен свят, да се превърне в абсолютно съвършенство. Мисля си, че ако трябва да сложа етикет на фотоапаратите Лайка, то това би могъл да бъде “диамантената колесница на фотографията”. Нашето несъвършено тяло е един микрокосмос – то е нашия прозорец към съвършения ментален свят, към макрокосмоса. Идеите, които се оформят в съзнанието, се обгръщат с материя и придобиват осезаеми измерения чрез един инструмент, който е в хармония с ума, защото умът обича простите неща, тези, които са без излишни декорации и фанфари. Сърцето е това, което се възбужда от цветове, емоции, декорации, умът – не. Сърцето и умът като принципи на действие в света.

 Тя: Интересен феномен е тази изчистеност на човешкото творение облечена във формата на инструмент за улавяне на светлината, която ревностно води до изчистеност и на създаваното изображение. 

Аз: Минимализмът не е просто течение в изкуството, ако излезем извън рамките на дефиницията, минимализмът е и да изчистиш себе си от наслагванията на времето и да достигнеш до първообраза, първоидеята, която е възникнала в собственото съзнание. Като да шлифоваш един диамант, да му придадеш една завършена, съвършена форма. Възприятието за себе си и околните в един минималистичен стил, живот и творчество, подчинени на отрицанието на излишеството. Да, точно така се случва – на пръв поглед човек свободен и абсолютно независим от външни фактори, се приспособява към фотоапарата, а след това на втори план излиза, че той приспособява към този фотоапарат не само стила си на снимане, но и целия си живот. 

Тя: Какво означава минимализъм във фотографията, и минимализъм в живота? 

Аз: Това означава да се отречеш от себе си. За мен не е случайно, че Брессон избира Лайка за свой фотоапарат. Защо да изключваме факта, че може би Брессон е видял точно това – съвършената четка за един художник, заявил пред света, че няма да рисува, а ще краде моменти и ще им вдъхва собствен живот.

Тя: Опряхме до отблъскващото и заземяващо „Техниката няма значение”. 

Аз: – Да, няма значение, но само до един момент на осъзнаване. А след това – отново няма значение. Достига се до едно ниво на осъзнатост, на постоянна будност,  което будистите наричат „диамантен път” или „диамантена колесница” – оказва се, че всеки един момент от живота на човек има значение, няма случайни срещи, няма случайни разговори, случайни случайности… получава се един ефект, който хората са кръстили „ефекта на доминото”. Знам че ще попиташ, наистина ли това е лайка-концепцията? Вероятно.  Не бих могъл да я нарека по друг начин. 

 Антон Каро, Венета Захариева, Арслан Ахмедов